Home

Харалан Александров: Има опасност мирният протест да завърши с погром

 

- Г-н Александров, как ще коментирате втвърдяването на властта към протестиращите, многото полиция и нейната агресивност, плътните ограждания около Народното събрание?

- Властта видимо е уплашена и има защо. Легитимността на това управление бързо ерозира. Все повече хора, макар и по различни причини, започват да си казват: "Така повече не може", както чудесно го формулира Александър Кьосев. Същевременно правителството и подкрепящите го партии и икономически лобита не могат да си позволят да отстъпят без бой, защото лидерите им ще платят висока персонална цена, особено Станишев. Отдавна не съм го виждал толкова стреснат.

- Побоят и пролятата кръв на 12 ноември около парламента ще даде ли нов тласък на похода срещу властта, или студентите и протестиращите ще отстъпят?
- Едва ли ще отстъпят. Свидетели сме на симетрична ескалация в политическото противопоставяне, при което позициите на двете страни в конфликта се втвърдяват и радикализират, което прави компромиса невъзможен и създава риск от разрушителна агресия. Ескалацията е симетрична, но съотношението на силите е тежко асиметрично в полза на властта. Въпреки масивното си превъзходство полицията упражни неоправдано насилие и ако протестиращите решат да отговорят със същото или допуснат инициативата да бъде завзета от провокатори, има опасност мирният протест да завърши с погром. Особено тревожно е, че на фронтовата линия са изтласкани протестиращите студенти, които лесно могат да се превърнат в жертва на разгорелите се политически страсти.

- Вие сте в Гражданския съвет на Реформаторския блок, изчакахте доста време, преди да заемете ясна позиция, защо?

- Реформаторският блок ясно заяви подкрепа за студентите. Част от членовете на Гражданския съвет са преподаватели, които бяха поканени да говорят пред студентите, други се включиха в митинг в тяхна подкрепа, публикуваха декларация, с която осъждат насилието срещу протестиращите. Ако се е създало усещане за нерешителност в позицията на блока, то не е поради колебание относно исканията на студентите, а поради загриженост да не им направим лоша услуга, като им се натрапим. Сега, когато младите хора най-сетне се ангажираха решително с обществения живот, е важно лидерството да остане в тях, като бъде насърчено с разбиране и търпение. Те нямат нужда от ментори, а от съюзници, които сами ще изберат.

- Как ще се развие и докъде ще стигне този протест?

- Според мен протестът просто ще продължи като неотменна част от обществения живот.
Той няма как да постигне бърз успех, тъй като правителството очевидно не смята да подава оставка. Всъщност ескалацията на напрежението, на която сме свидетели в последните дни, предсказуемо ще втвърди подкрепата за правителството сред неговите привърженици, а те не са малко.

- Кои са рисковете пред протестиращите студенти?

- Основните рискове идват от две страни - отвън, от страна на онези, които ще се опитат да ги употребят за свои политически цели, и отвътре - от изтощението, умората и напрежението, присъщи на всяка проточила се революционна ситуация. Но най-големият проблем на протестиращите е фактът, че остават в малцинство - по-голямата част от студентите по ред причини не подкрепят окупацията и това изправя активистите през сериозно предизвикателство. Те трябва бързо да намерят начин да разширят подкрепата си сред своите връстници и колеги, както и сред по-широки обществени кръгове.
Това означава да направят ярък, различен и оригинален прочит на случващото се и да породят своя визия за едно по-добро бъдеще, като по този начин отстоят искането за промяна отвъд настояването за оставка. Те успяха да застанат в центъра на общественото внимание, за което заслужват поздравления. Сега трябва да използват времето, докато са там, за да кажат ясно кои са, да заявят ценностите и принципите, които ги мотивират, и да изложат програмата си за прoмяна, която се надявам да създадат.

- Факт е, че историята се променя не от народите, а от лидерите. Ако днес имаше ярки личности, нямаше ли да бъдат изтласкани напред?
 
- Лидерството не се свежда до ярки личности, то е функция на групови процеси. Факт е, че на хоризонта не се очертава лидерство от мащаба на предизвикателствата, пред които сме изправени като общност. Но така е в целия свят. Просто промените са толкова бързи и дълбоки, че знанията и уменията, които имат политиците, все по-често се оказват остарели и неадекватни.
Налага се лидерите да се учат и променят в движение, пред очите на всички, и то без да имат право на грешка, а това не е по силите на човешките същества. Изправени пред нови и непознати явления, хората се учат от опит и грешка. Добре е да сме изискващи и критични към нашите лидери, но и по-толерантни към грешките и слабостите им. Има опасност в търсене на съвършени лидери да пропуснем да подкрепим по-обикновените, които имат добри намерения и се опитват да свършат нещо полезно.

- Откъде ще дойдат тези лидери?

- Ще ги породи груповият живот на общностите, ако бъде освободен от натрапеното лидерство. В момента ние се учим как да бъдем свободна общност, как да излъчваме лидери и да ги следваме като свободни граждани, а не като зависими поданици. В този смисъл студентите и протестиращите правят голяма услуга на цялото общество.

- Как правят услуга?

 - Като създават зони на граждански кипеж, където експериментират свободно с нови и различни версии на групов живот, на лидерство и следовничество. Поколения наред естественият процес на излъчване на лидерството беше блокиран чрез посочване и назначаване на лидерите отгоре или отвън.Това е гибелно за общността и тъкмо срещу това протестират хората.
Най-сетне критична маса граждани прозряха каква катастрофа е подмяната на лидерството и поискаха да разберат как е възможно това. Затова продължават да питат "Кой?". Кой подменя нашето лидерство, кой обезсилва нашата общност, кой се разпорежда с нашия живот? Намирането на отговори на тези въпроси е задача, която отива далеч отвъд оставката на едно правителство.
Големият залог е ще се роди ли в България автентично лидерство, което не е героично-харизматично, защото пробвахме такова и нещо не ни се получи. Аз продължавам да смятам, че трудно можем да излъчим по-харизматичен лидер от Бойко Борисов, но и той вече не ни е достатъчен, търсим нещо по-добро. Забележете, че макар и отстранен от властта, Борисов си остава еталон за героично лидерство, с който по необходимост трябва да се премери и пребори всеки нов претендент за национален спасител, като например Николай Бареков.
 
- Мислите, че Бареков притежава таланта на Борисов?

- Той има собствени таланти, които не са за подценяване. Наблюдавам го отблизо и установявам, че подобно на Борисов улавя важните теми на момента и реагира светкавично, при това доста интелигентно.
 Наскоро участвах в модерирана от него кръгла маса по национална сигурност в контекста на кризата с бежанците. Наложих тезата, че в ситуация на несигурност, растящи страхове и надигаща се ксенофобска вълна свръхзадачата на политиката е да бъде удържано общественото спокойствие. Упрекнах Бареков заради нападките срещу президента - институцията, която все още се ползва с доверие - и заявих, че в момента имаме нужда от лидерство, което е подкрепящо и удържащо, а не обвиняващо и насъскващо. Той моментално реагира и обяви, че спира да атакува президента в името на националната отговорност. Доколко това е искрено ще видим, но със сигурност е проява на ситуативна интелигентност, каквато липсва на много български политици.

- Кои са институциите, които са най-отговорни за справянето с кризата с бежанците?

- Всички, тъй като проблемът е комплексен и наред с въпросите на сигурността има хуманитарни, правни, социални и комуникационни измерения. До момента всички се държат така, сякаш МВР трябва да носи цялата отговорност. Сякаш ако затворим границата, проблемите сами ще изчезнат.
Институциите трудно координират действията си, а политиците използват кризата, за да се обвиняват взаимно, с което засилват хаоса и страховете. За щастие някои институции проявиха зрялост и реагираха адекватно, като например Софийска община, която сформира кризисен щаб и се зае да посреща нуждите на бежанците заедно с група неправителствени организации. Друга институция, която се оказа на висотата на ситуацията, е прокуратурата, която даде да се разбере, че няма да бъде толерирано ксенофобското говорене и призиви за саморазправа. Това че все пак някой поема отговорност и лидерски функции, е добра новина.

- В началото на бежанската вълна българите като че ли бяха по-склонни да приемат чуждоземците. Днес обаче все по-силни са гласовете, които ги отхвърлят.

- Така е, и това е резултат от десетилетия лошо управление. Просто капацитетът на нашата общност да поема несигурност и хаос е на границата си. Нека не се самообвиняваме. Българите не са станали по-зли или по-нетолерантни. Станали са по-бедни, по-отчаяни и объркани и усещат, че ресурсите им са на изчерпване. Първият порив беше да подкрепят бежанците от Сирия. После си дадохме сметка, че не управляваме границите си, че не знаем кой и какво приминава през тях. Това е травматично откритие. Затова първостепенната задача на правителството е да успокои хората, като демонстрира, че контролира границите и движението през тях.

- Случаят "Бисеров" отново поставя въпроса "Кой?". Кой предупреди ДПС, защо точно сега, има ли и други...?

- Въпросът "кой" ще се задава до момента, в който продължава да има двоен стандарт. Не зная какво се случва в задкулисието, но според мен гражданският кипеж засилва конфликтите и разпада. Виждаме какво се случва на авансцената. А представяте ли си какво става зад кулисите? Там се разиграват кръвожадни сюжети между безскрупулни, хищни и освирепели люде.

- Какво се случва в умовете на тези хора?

- Можем само да гадаем какво се случва в умовете им, но е сигурно, че в душите им цари мрак и готически ужас. Светът на прехода не е роден от светли умове. Той е роден от тъмни и отмъстителни страсти, и затова не е скроен по човешка мярка и е обречен на саморазрушение. Затова е толкова наложително все по-голяма територия от важните решения да става публична. Затова трябва постоянно да се задават въпросите - кой, защо, как? Само така ще се излекуваме.

- Парите ли са в основата на всичко?

- Не, в основата е страстта за власт, а парите са едновременно средство, символ и триумф на тази власт. Това е болест, жаждата за власт е ненаситна и затова трупането на пари е безспирно и безогледно. Много се надявам някога да чуем истинската, неразкрасена история на някой от сенчестите герои на прехода. Ще е изключително интересно да разберем какво ги движи, какво ги вдъхновява, с какво се гордеят, от какво се срамуват - ако са в състояние да се срамуват. И какво смятат да правят с военната си плячка.
 Преходът беше необявена гражданска война, в която една група хора успяха ефективно да насилят, ограбят, унизят и в значителна степен да дебилизират своите сънародници. Ясно - победиха по всички линии. Да видим сега какво ще правят със своите трофеи? Какво ще правят с онова имане, което награбиха и на което не могат да се радват легитимно, а трябва да го крият и тътрят насам-натам по офшорни сметки. Става дума за трагедия, за дълбока деградация, която трябва да бъде изследвана. Разбирането на патологията на прехода и човешите мутации, които той роди, е залог за неговото надживяване.
Интервю на Валентина Петкова, в. "Труд"