Home

Обучителен материал за участници ІІІ

1 2 3 4
 


 

I.             УПРАВЛЕНИЕ НА КУЛТУРОВИ РАЗЛИЧИЯ И КОНФЛИКТИ
 
1. Криза и конфликт
 
          Конфликтът е проява на криза в системата.
          При криза системата напуска установеното равновесие, преминава през период на безпорядък и се преподрежда в нова точка на равновесие.
          Новото равновесие може да бъде постигнато на по-високо или на по-ниско ниво на функциониране.
          По-високо ниво на функциониране означава по-висока степен на интеграция и диференциация в системата.
          Конфликтът е разрушителен изход от кризата – системата се реорганизира на по-ниско ниво на функциониране.
 
2. Дефиниция
 
Според българския тълковен речник “конфликт” означава “противоречие, спречкване, сблъсък”. Речникът Webster’s дефинира конфликта като “сблъсък, конкуренция, взаимно преплитане на противоречащи си или несъвместими сили или качества (като идеи, интереси, желания)”. Вероятно най-елементарната дефиниция, която може да бъде използвана е, че конфликтът е “неразбирателство, противоречие между двама или повече хора”.
 
Според една широко приета концепция, конфликтът е процес, в който едната страна възприема, че другата страна се готви да предприеме или е предприела действия, които ще се отразят негативно върху основните й интереси.
С други думи ключовите елементи на конфликта включват:
·         Противоположни интереси между индивиди или групи;
·         Осъзнаването на тази противоположност;
·         Вярата у всяка страна, че другия ще накърни (или вече е накърнил) тези интереси; и
·         Действия, които всъщност пораждат такова накърняване.       
 
 
   
3.Стадии на конфликта
 
1 етап – Латентна фаза
Първият етап в процеса на комуникация е латентната фаза, в която съществуват условия за развитие на конфликтни отношения и потенциални дразнители. Това може да са властта, ролите, ограничените ресурси (физически, материални, човешки). Има три типа латентен конфликт: борба за ограничени ресурси, стремеж към автономия и отклонение от целите на групата. Към този списък може да се прибави и ролевият конфликт. При тази концепция организацията се разглежда като съставена от роли и когато човек получава несъвместими изисквания към ролята си, възниква конфликт.
 
2 етап – Осъзнаване
Вторият етап е осъзнаването, че конфликт наистина съществува. При лоша комуникация на този етап може да се появи конфликт, без да е минал през латентната фаза. Спорно е обаче, дали той може да се разреши с изясняване на недоразумението. Има и случаи, в които латентни конфликти не достига фазата на осъзнаване. Хората са склонни да блокират съзнанието си за конфликти, които са по-малко заплашителни.
 
3 етап - Чувстване
Третата фаза е фаза на чувствата, когато конфликтът се персонализира, двете страни започват да изразяват чувствата си, да показват, че вече се е натрупало напрежение. Осъзнатите конфликти могат да възникнат по причини, независими от трите вида латентен конфликт, но латентните конфликти биха могли да дадат поводи за безпокойство и напрежение.
 
4 етап - Манифест
Четвърта е фазата на манифеста. Наблюдава се открит спор и всеки посочва случилото се от своята гледна точка. Това е етапът, на който трябва да се разреши конфликтът, за да се извлекат ползи от него и да продължи ефективната комуникация.
 
5 етап – Последствия
Това е последният етап, който описва последвалите отношения между страните в конфликта. Ако конфликтът е наистина разрешен и всички страни са удовлетворени, тук се поставят основите за бъдещо взаимосътрудничество. Ако обаче конфликтът е само потиснат, тук могат да излязат наяве скрити условия, които да го възродят с нова сила.
 
 
 
 
4.Решаване и управление на конфликти
 
Ако конфликтът е комплекс от разединяващи се цели, методи или поведение, тогава и решаването на конфликта, и управлението на конфликта са процеси, замислени да преустроят тези цели, методи или поведение.
Решаването на конфликта е ситуация на създаване на единство или търсене на близки цели, методи и процеси между конфликтните страни, за да се стартира процес на преустройство.
Управлението на конфликта само преустройва разединението достатъчно, за да направи противостоящите сили не толкова диаметрално противоположни една за друга и търси процеси, които са достатъчно уравновесени, за да позволят безпрепятствен напредък за отделните общности.
Изследванията сочат, че най-широко използваният метод за решаване на конфликти е избягването, но най-крайният метод е налагането на едната страна над другата, което слага край на конфликта с принуда или сила. Ако нито един от тези методи не е подходящ или желан, третата възможност е процедурно решаване, за която се използват термините решаване на конфликта и управление на конфликта. Те са общи термини за специфични процеси, които постигат баланс на силите чрез непринудителни средства.
 
 
1.   Видове конфликти и подходи за решаване
 
 
Джей Ротмандели конфликтите на конфликти на интереси (свързани основно с ресурси) и конфликти на идентичността (свързани с нагласи и ценности).
 
Конфликт на идентичности                                 Конфликт на интереси
                                          Източници
 
Потребности и ценности                               Ресурси
Заплаха или неудовлетворение                    Конкуренция на материални-
на такива базови потребности като               и териториални интереси
достойнство, сигурност,          
контрол
                                        Характеристики
 
Неосъзнати                                                         Осъзнати
 
Коренят се в историята, психо-                          Фокусирани върху изчер-
логията, вярванията.                                 паеми стоки или услуги,
Абстрактни и сложни цели                         недостига на ресурси.
                                                                   Конкретни, ясно дефини
                                                                 рани цели
                                                  
                                       Начални действия
 
Взаимосвързване                                                Преговори
 
Диалог за потребностите и                           Преговори, основани на
ценностите, водещ до раз-                           интересите и комплекс-
криването им.                                              ните мотиви.
 
 
 
 
2.   Стилове при решаване на конфликти
 
Фиг. 1. Основни стилове при решаване на конфликти    
                    
                     

 
Формират се съобразно характеристиките: ниска/висока загриженост за чуждите интереси (интеграция) и ниска/висока загриженост за собствените интереси (разпределение). 5 подхода за разрешаване на конфликти:

 
1 стил – Компромис
2 стил – Избягване
3 стил – Приспособяване
4 стил – Сътрудничество
5 стил – Конкуренция
 
 
7. Генезис на етническите конфлики
 
          Съвпадането на социални и/или политически неравенства с етническо разделение е генератор на междуобщностен конфликт. 
          Изключената група преживява своето положение като несправедливо и се стреми към промяна с различни средства.
          Тази промяна може да стане по пътя на включването (ако доминиращата група е отзивчива) или по пътя на конфликта.

Продължение