Home

Обучителен материал за участници ІІ

1 2 3 4
 


 

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. ОБЩНОСТ, РАЗВИТИЕ НА ОБЩНОСТ, ОБЩНОСТНА ИДЕНТИЧНОСТ

1. Дефиниции за общности:
За да определим една група от хора като общност е важно да се изведат основните дефинициите, чрез които описваме общността.

А/ От описателна гледна точка дефинициите са следните:
1. Общността е специфично социално образувание или тип социални отношения, характеризиращи се с приблизително подобни културови, икономически и социални отношения.
2. Общността е общо географско място за живеене или водене на съобщностен живот.

Б/ От системна гледна точка:
Общността e социално образувание, което е резултат от системно взаимодействие на следните характеристики:

• хората въвлечени в системата от човешки отношения имат усещане за свързаност и разпознават области от взаимни грижи и ангажименти с останалите членове. Основната характеристика е усещането за взаимозависимост и взаимосвързаност между хората.
• системата от отношения има дълготрайност и продължителност и е налице очакване, че тя ще продължи да съществува. За разлика от човешката група, където след постигане на обявената задачата е възможно групата от хора да се разпадне или да се трансформира в организация с правила и процедури, тук отношенията между хората визират дългосрочни хоризонти и стабилна устойчивост във времето.
• процесите (действия) на отношения в системата зависят в значима степен от доброволното сътрудничество на хората. Хората влизат в отношения не поради външно локализирани причини, а по повод на вътрешна необходимост от доброволно човешко сътрудничество за постигане на групови цели.
• системата е мултифункционална, хората могат да имат различно поведение, роли и задачи в един и същ момент. В зависимост от работната задача пред индивида, в един и същ момент той може да е член на общността от позицията на различни роли, например на: баща, директор, самодеец и т.н. и от гледна точка на тези роли да има различно поведение в общността.
• очаква се системата от човешки отношения да произвежда различни продукти (материални и нематериални).
• обикновенно съществува географски елемент асоцииран с дефиницията за общността и някакви базови граници на тази общност.
• очаква се продуктите на общноста да са конкретен отговор на конкретни предизвикателства.

За да можем съобразно системния подход да дефинираме една група от хора като общност е важно процесите в човешките отношения да бъдат наблюдавани през фокуса на всички характеристики описаните по-горе в дефиницията.

2. Типове общности:

А/ Според описателния подход общностите са:

1. Традиционни
Основна структура на традиционната общност е широкото семейство (рода). В подобни общности всички функции на човешката дейност и живеене попадат в рамките на рода и широкото семейство. Традиционната общност се грижи хората да се хранят, работят и живеят едновременно. Широкото семейството или задругата е предприятието, което изцяло определя икономическия и социален статус на общността.
Това, което е характерно за традиционната общност е, че социалния свят е безусловен и разбиращ се от само себе си. Всички отношения се опосредствани от обичая и други социо-културни феномени, които гарантират възпроизводството на общността с нейните базови характеристики. Следващите поколения се социализират и възпитават чрез приемане на традиционните обичаи и нрави.

2. Модерни
Основните дейности в модерната общност са диференцирани, като семейството основно се използва за възпроизвеждане на рода (биологични функции) и за социализация (възпитание) на следващите поколенията. Обикновено икономическата функция на хората се практикува извън семейството. Човек едновременно може да пребивава в различни общности, чрез различни роли по повод на различни задачи. Богатството от връзки и управляването на обмена между различните общности и връзката им с контекста определят икономическия и социален статус на хората и общностите.
В модерната общност всички самоочевидности и ценности битуващи в общността се проблематизират. Обичаят започва да губи ролята на основен посредник и обяснителен модел на живота. Той спира за бъде саморазбираща се и невидима норма, която регулира социалния живот в общността.

Други класификации в тази парадигма са: глобални срещу локални общности; големи срещу малки и т.н.

Б/ Според системния подход общностите са:

1. Дисфункционални – които в ситуация на промяна не успяват да управляват функциите и ролите на хората, своите граници и обмен със средата като крайния резултат е влошено социално и икономическо състояние на хората в общността. Дисфункционалните общности не се учат от опита си (не го проблематизират), а са самодостатъчни в разбирането за собственото си положение, което води до състояние на пасивност и изолираност.

2. Функционални – когато в ситуация на преход (трансформация) общността проблематизира статуквото и състоянието си и се опитва постоянно да преподрежда ролите, структурите и функциите си, спрямо постоянните промени в контекста. Обмена със средата се управлява така, че води до повишаване качеството на живот на общността.
3. Основните характеристики на функционалната общност са нейната динамичност, адаптивност и ученето от опита.
4. Хората от тази общност излъчват лидерство което е най-подходящо да промени общността по посока на приемане на реалността с поносима степен на преживяване на загуба за общността.

 

В/ Ситуацията в България

Можем да предположим, че общностите в България са традиционни общности в период на преход. Това е процес на отваряне и модернизация, който понякога формира вторично затваряне и консолидиране на общностите. Отварянето на границите и нахлуването на външни промени (поради развитийната необходимост от повишаване обмена със средата) поставя често общностите в ситуация на криза и несигурност.

Ситуацията на преход от традиционна общност към общество от модерен тип се характеризира със следните предпоставки:
• преживяването за ценност на хората е разколебано и предполага поемане на отговорност и правене на избор;
• смисълът на различните културови ритуали и продукти се руши и изисква пресъздаване със средства отвъд традиционните културни форми;
• успешното функциониране на индивида предполага проблематизиране на заварения опит и авторство над житейския проект.

В зависимост от това дали традиционната общност приема процесите на промяна, като вътрешно предизвикателство или приема, че смисълът е външен (външен или вътрешен фокус на промяна) тя може да предприеме различно поведение и да се трансформира в:

 

1. Отворена общност
Когато процеса на промяна е постоянен и смисълът му се задава от постоянните интеракции (обмен) между вътрешното състояние на общността и промените в контекста.
Обикновенно хората в подобна общност са в криза на идентитета си, който се трансформира в криза на семейството, институциите, човешките отношения и като резултат в криза на самата общност. Кризата обаче е възможност за преподреждане и развитие. Подобни общности предоговарят ценностните си идеи за своята роля в обществото, които идеи отразяват взаимния интерес на членовете на тази общност.

2. Затворена общност
Когато смисълът от съществуването и развитието на общността се задава и затваря единствено вътре в нея. Отношението към външния свят е защитно и затворено, но това е второстепенност (маргиналност) съотнесена към вътрешен смислов център на общността. Целта на подобно общностно поведение е защита срещу натиска от средата за интензивна промяна и търсене на развитие вътре в общността. Затворените общности могат да бъдат икономически и много бедни, и много богати. Това зависи от това дали общността управлява процеса си на обмен със средата и се опитва да се себеорганизира по повод на тези външни промени.

 

 

3. Гето

Когато самоопределението (идентитета) на общността е изцяло външно обусловен и общността се съпротивлява срещу промяната. Състоянието на общността е зададено чрез маргиналност спрямо външен цивилизационен и смислов център. За такива общности развитието се свързва с неща извън тях и обикновено другите общности се възприемат като по-развити и успешни. Подобно състояние на зависимост от външни обстоятелства отменя каквито и да е планове за авторство и автономност на общността вътре в нея.
Общността не прави колективни опити за излизане от затвореното си състояние и се стреми се да извлича вторични ползи от това тежко състояние (състояние на заучена безпомощност). Възможни са единични случаи на хора от общността, които се опитват да изградят собствена версия за развитието си. Обикновено това развитие не е заедно, а въпреки общността. Подобни общности са икономически бедни и социално изолирани.

3. Развитие и идентитет на общността

А) Развитие на общност
Съобразно системното разбиране за общностите развитието на общността е устойчив процес във времето, чието управление е в ръцете на самата общност. За да може общността да генерира развитие е необходим процес на постоянно тестване на промените в реалността, процес на себеорганизация на общността и лидерство (себеуправление) на процеса на промяна.

Дефиниция:
Развитието на общността е определен тип промяна в позитивна насока свързана с подобрение и растеж за хората в общността. Целта на развитието е винаги позитивна, докато усилията за развитие на общността могат да доведат и до негативен резултат.

За да се прецени процеса на развитието на общността са нужни критерии за оценка на този процес. Съобразно системния подход това е субективната преценка, която хората в общността правят от позиция на собствените им нагласи, ценности и очаквания, а не оценката на външни за общността експерти или анализатори. Необходимо е също системата да се съоръжи с процес, който да произвежда колективни съждения по повод оценката на натрупания и произведен опит.

Не всички позитивни промени в общността са развитие.
Можем да различим развитието на общността от позитивната промяна, когато:
• съществува общностна система (общностни институции, формални и неформални групи от хора и др.), която има капацитет да осъществи себеоценка на собствената си промяна.
• промяната е постепенна и се разполага в определена продължителност от време.
• след като процеса на промяна вече е започнал е малко вероятно системата да се върне в първоначалното си състояние.
• процеса е стимулиран или му се дава насока чрез съзнателно усилие на хората вътре в общността.
• на всяко ниво (роли, структури, време) системата е конфигурирана по начин по който не е преживявана до този момент – тя постоянно се трансформира.
• промяната е белязана от процес на учене – хората могат да се учат от опита си.
• постиженията могат да бъдат оценявани само в контекста на съжденията и разбиранията на хората вътре в общностната система.
• резултатите са съдени повече като позитивни отколкото, като негативни и хората имат усещане, че усилията и тревогите са си стрували цената.

Б/ Идентитет на общност
Това е понятие, което описва богатството от преживявания съждения и поведения на хората вътре в общността, чрез които те могат да се себеопределят като принадлежни към една или друга общност.

Дефиниция:
Под идентитет на общностите се разбира спецификата в различните човешки, социални, културови и икономически отношения, които биват определени и преживени от самите общности, като характерни предимно за тяхната общност.

Основните механизми за конструиране и възпроизвеждане на идентичноста е избирателното открояване на приликите и отликите между общностите. Чрез механизмът на предоговаряне на общото и различното вътре в човешките групите се обособяват и поддържат границите на общността и се управляват процесите на междугрупов обмен.
За да е налице ситуация на себеопределяне на дадена общност, като такава (идентичност) е необходим процес на обмен на хората от общността със средата в която живеят и вътреобщностен обмен за комуникиране и осмисляне на опита от взаимодействието.

II. ЛИДЕРСТВО И ОБЩНОСТ

1. Природата на лидерството

Тезата е, че индивидуалната етика и потребности са движещите сили на индивидуалните воли, и етиката е в основата на ценностите, които определят характера и осигуряват на индивида усещане за смисъл, предназначение и посока. Етиката е духовна дефиниция за живота на индивида, отговаряйки на въпроса за моите потребности или "какво е основната най-голяма добродетел в живота?" Моралът от своя страна е отговор на въпроса, какво трябва да правим, за да задоволяваме нуждите на обществото. Разбирането на разликата между етиката и морала – между индивидуалните и обществените нужди е ключова за разбирането на разликата между структурата и енергията в социалните системи.
Учените изследващи лидерството търсят структури за предсказване и контрол, а не на динамични ценности (енергия). Динамичната ценност в социалните процеси се създава от спонтанното вариране на комбинациите на индивидуалните ценности. Структурите в обществото възникват от динамични ценности и могат на свой ред да бъдат погълнати обратно. Индивидуалните ценности влияят колективните ценности и обратно. Етиката създава морал и обратно. Хора срещнали своите индивидуални нужди създават институции, които се предполага да посрещат индивидуални нужди.
Динамичната промяна в класическа система е отклонение от нормалните статични модели и се превръща в нещо, което трябва да бъде обяснено и контролирано. Но в себеорганизиращите се системи непредсказаната и динамична промяна е самата композиция на системата.

Въпреки че могат да бъдат наречени хаотични, тези системи се подчиняват на правила. Основата на еволюцията при тях е балансът между създаване и разрушаване, между отклонението и условността. При тях не визията и целта води до промяна, а в хода на промяната кристализира визия, поне отчасти като резултат от течащия процес.
Докато управлението може да бъде разбирано като дейност по изграждането, което предполага йерархичност, то лидерството трябва да бъде разбирано като процес на развитие. Управлението има за своя цел изграждането на социална структура от основата до върха и обратно. Лидерството трябва да се мисли като процес, който води едновременно до феномена на структуриране на различни йерархични нива.

2. Трансформационно лидерство

Когато се налага промяна в базовата задача на една група (общност) тя може да извика на бял свят функцията на трансформационното лидерство. То дава възможност общността да остане в сферата на собствения си контрол и да реализира собствения си проект. Когато общностите не успеят да се организират по подобен начин промените се налагат на общността отвън, най-често с администрация, която не винаги действа в в интерес на общностите. Въпреки че, няма точна рецепта как се прави подобно лидерство, има някои принципи, които изследователите са се съгласили, че се откриват в действията на лидери осъществили успешни промени.

2.1. Характеристики на трансформационното лидерство:
1. Удържаща групова среда.
Създаването на удържаща среда означава, че лидерството се случва в група, която работи като екип по своята задача. Екипът само когато се събира и обсъжда развитието на процесите по проект или програма. В груповият формат участниците могат да изразят индивидуалния смисъл на случващото се с тях и работата им в процеса на промяна и той да се интегрира към груповия проект.
2. Насърчаване на полагането на усилия и търсене на смисъла, срещу натрапването на готови решения и истини.
Воденето на групата се осъществява посредством подпомагането на процеса на мислене на отделните и членове, без да им се натрапват готови решения. Решенията, до които те достигат със собствено усилие ще им позволи развитие на авторство върху ролите им и творческо преработване на груповата задача.

3. Развиване на индивидуална връзка.
Въпреки че се осъществява в групов формат основният механизъм на водене е чрез развиването на лична връзка с всеки един член на групата. Така лидерството подпомага груповите членове съобразявайки се с индивидуалните им нужди и това ги подпомага в изграждането на позитивна идентификация с лидерската роля. Развива се култура, при която става възможно не само да се толерира, но и оползотворява различието в групата.

4. Кредит на доверие
Отказът от контрол (в смисъл на бюрократизиране на участието) е възможен само тогава когото съществува кредит на доверие между членовете на общността. Лидерството трябва да е в състояние да инвестира в доверието, а не да го подменя с технологии за контрол.

 

5.Самочувствие
Трансформационното лидерство развива достойнството на хората и признава техните постижения.Това се постига като лидерството не си преписва правото на добро решение от последователите.

Пораждането на трансформационно лидерство е възможно в контекст, при който е допустимо чрез спонтанното себеовластяване общността и индивидите в нея да поемат авторството и отговорността за своя живот. Друго условие е, хората в общността да не са отчуждени и да съществува възмжност за инвестиране на базово доверие в групови начинания. Трансформационното лидерство има когато има партиципативност – директно участие на заинтересованите от планирането до решаването им.

В контексти където формалната власт е взела всички възможности за себеовластяване и партиципативност не може да съществува лидерство. В подобен контекст е възможно единствено възпроизвеждане на йерархични отношения, със съпровождащата ги атмосфера на контрол и субординация, в който възможностите за развитие са силно ограничени.

2.2. Деструктивното лидерство е лидерството, което употребява групата за своите цели и я поставя в зависимост. То експлоатира проблемите на общността за постигането на собствените си цели като обещава лесно постигане на крайни резултати, отнема авторството над житейския проект на индивида и общността и си преписва знанието за реалността като крайна истина.

Технологията, която подобно лидерство “наема” е от арсенала на социалното инженерство. Тя се привежда в действие от институциите разполагащи със съответната социална власт. Когато подобно лидерство обсеби живота на дадена институция нейните клиенти остават с усещането, че с тях се злоупотребява, че са отхвърлени и унизявани. За работещите в такава организация клиентите вярват, че са корумпирани и че са ограбили властта за свои частни цели. Когато хората в общностите са отчуждени те са особено уязвими и без съпротивителни сили срещу проявите на деструктивното лидерство. В такава социална среда хората не са в състояние да инвестират доверие в групови начинания. Те нямат позитивен опит от групово участие, или този опит е много незначителен. От голямо значение е в подобни общности хората да бъдат включвани в начинания, който са скромни като задачи, но дават възможност за натрупавне на позитивен групов опит и преодоляване на взаимното недоверие.

 

3. Злоупотреби с лидерството

А/ Основният риск е за властово коалиране и държане общността в зависимост срещу насърчаване на автономност и себеовластявяне. Властта може да има свои версии за доброто развитие на общността, но тя не може и не бива да бъде единственото място за представителство и дебат. Често институциите се интересуват повече от стабилността, околкото от развитието, а контролът е основното средство за нейното постигане. Злоупотребата с власт и доверие е съставна част от функционирането на българските общности, и това че техните институции се провалят в постигането на задачата си се дължи и на липсата на етика в отношенията в общността. Задачата на всяка една институция в крайна сметка е да осигурява възпроизводството и развитието на общността.
Без съществуването на морален стандарт интегриран във взаимоотношенията в дадена общност, не може да се пракикува автентично лидерство, институциите в общността да изпълняват работната си задача и общността да се развива.

Б/ Втори основен риск е създаване на очаквания в общността, които не могат да бъдат посрещнати. При липсата на достатъчно компетентност и институционален капацитет провалът в дадено начинание ще се преживее като злоупотреба с доверието на общността. Доверието в лидерството рязко ще спадне ако чрез него се търси постигането на втори дневен ред (политическа кариера, бизнес кариера, други форми на експлоатация на институцията за неприсъщи цели). При критично ниското ниво но доверие в българските общности, това е много сериозен риск.

Понякога преди предизвикването на дадена промяна се налага продължителен период на инвестиции в ресурсите на общността за нейното осъществяване. Това може да са инвестиции в социален капитал, в различни умения и компетентост, в организации, в материални ресурси. Стартирането на процес на промяна без осъществяването на добра подготовка може да предизвика преживявания за злоупотреба в участниците.

В/ Харизматичното (нарцистично) лидерство
Харизматичното лидерство е лидерството, което отменя необходимостта групата (общността) да полага системни усилия за своето развитие. Членовете на групата са съблазнени да изоставят зрялото си функциониране и да го делегират единствено на лидера. Групата изпада в зависимост от лидера, отказва се да полага усилия за изследване на себе си и средата си. Фройд описва подобно групово функциониране като “разгула на развилнелия се патриарх”. В подобна култура общото начинание се консумира за частните цели на лидера и участниците в групата. Дори да се случи успех в някое начинание, този успех не може да е устойчив, ако за него гарант е една

Продължение